Като в затвор с четири стени
Чувам странен глас нещо ми шепти
Няма никой само сенките на моята тъга
Казват че
По-добре, по-добре
Да умра, Да умра
Пълзят в ума ми
Тъмните мисли
По лицето ми сълзите чисти
Колко още ще живея в тъмната килия
Сянката ми казва да се самоубия
Започвам да треперя
От гняв или от страх
Какво ще стане днес в този черен мрак
Навлизат в ума ми болезнените мисли
Неканените гости отровни много хитри
Не знам дали са истински реалност ли е тва
Или лъжа ме тъй нагло в нощта
Разочоравание съм единствено тежа
След мен оставям само разруха и тъга
Душата ми ранена ще намери ли покой
Може би ще се примири във вечния престой
В килията на собствените ми страхове
Може би там се чувствам най-добре
Като в затвор с четири стени
Чувам странен глас нещо ми шепти
Няма никой само сенките на моята тъга
Казват че
По-добре, по-добре
Да умра, Да умра
Пълзят в ума ми
Тъмните мисли
По лицето ми сълзите чисти
Колко още ще живея в тъмната килия
Сянката ми казва да се самоубия
Като в затвор с четири стени
Чувам странен глас нещо ми шепти
Няма никой само сенките на моята тъга
Казват че
По-добре, по-добре
Да умра, Да умра
Пълзят в ума ми
Тъмните мисли
По лицето ми сълзите чисти
Колко още ще живея в тъмната килия
Сянката ми казва да се самоубия