Anyalter - PORCELAN Lyrics

Една въздишка-говор, суета
Целувка вечна, а в думите сълза
Тъжен в полунощ гледам бялата луна
Живея си в сън загубен като в мъгла
Всеки ден виждам ад, болка и страдание
Гадно е, че никой не обръща и внимание
Болката в сърцето ми се пълни кат в океан
Като пукна, искам да ме сложат в порцелан
Сърцето ми е лед, но няма никакво спасение
Давя се в тъга, но няма никакво значение
Разбитите мечти, загубените надежди
Вече търси някой друг да ме замести
Всеки ден е мъка
Всеки ден е болка
Всеки ден е страх
Всеки ден гледам в огледалото и виждам грях
Само мъка, болка чувам в моя смях
Да направя себе си щастлив не успях
Изпитвам тежест кат олово на гърдите ми
Отслабвам само от острия поглед на очите ѝ
Все едно съм прокълнат
Не съм нормален, времето минава
И не правя нищо по въпроса, искам да се променя
Чакаш, времето минава
Нещо те вбесява
Спиш ли на дивана, където тя е спала
Любовта ли е измама?
И последната цигара
Тя изгаря
Отново сам с надежди празни, с болката безкрайна
Една въздишка-говор, суета
Целувка вечна, а в думите-сълза
Тъжен в полунощ гледам бялата луна
Живея си в сън загубен като в мъгла
Всеки ден виждам ад, болка и страдание
Гадно е, че никой не обръща и внимание
Болката в сърцето ми се пълни кат в океан
Като пукна, искам да ме сложат в порцелан