Emil - 1.1. Lyrics

Нямам кой да ми каже
Какво да правя, за да отворя следващата врата
Нямам кой да ми покаже
Как да разсея мъглата и разширя света
Не ми е нужно вече
Колективното споразумение на този свят
Проекции, ерекции, чувства, изкуства,
алкохол рокенрол
И странен глад
Но почукванията на Духа са толкова абстрактни
Като милосърдието на християнския бог
А аз съм толкова конкретен
Че реагирам само на удар с ток
Но няма кой да ме шокира
Месията е тук, но той е вятър и глас
Оня, тежкия в мен протестира
Той чака някой в образа на Дядо Мраз
А другия, лекия се любува
На Майката в образ на небесна сестра
А средния иска да се целува
С една реална жена
И аз търся очи с магически блясък
Аз търся магнит, по-силен от света
А цивилизацията е блато и пясък
В който затъваш първо с глава
И егото ти прави клопки, и врабци кълват със човки
Мънистата на твоя свят
Нямаш избор, бълвай нови, те са ти като подкови
За калдъръма на този град
Първи януари е денят на самотата
Първи януари е денят на студа
Първи януари е денят на свободата
Първи януари е денят на нощта